BN-EM637_AWATCH_P_20140911111454

Историческото предизвикателство на часовника

#Новини
2015. 06. 18.

Ханс Вилсдорф, основателят на марката, известна днес като Rolex, бил изправен пред изключително трудната задача да убеди съвременниците си, че е по-удобно часовникът да се премести на китката. Дали същото твърдение не е валидно и за смартфона?

До Първата световна война ръчният часовник е бил считан за дрънкулка, която от време на време носят дамите от висшето общество. Всеки джентълмен, който можел да си позволи часовник, притежавал джобен такъв. Визирайки тази епоха Вилсдорф пише в своя четиритомен трактат Rolex Jubilee Vade Mecum, публикуван през 1946 година:

По това време ръчният часовник въобще не беше популярен; всъщност той бе обект на присмех, а идеята някой да носи часовник на ръката си, беше противна на концепцията за мъжествеността. Производителите на часовници също бяха скептични към възможностите на ръчния часовник и вярваха, че тази ултрамодерна вещ е обречена на провал.

Ханс Вилсдорф, снимка: timepeaks.com
Ханс Вилсдорф, снимка: timepeaks.com

Звучи ли ви познато?

Вилсдорф обаче, бил убеден, че бъдещето принадлежи на ръчния часовник:

Много рано бях осъзнал множеството възможности, които ръчният часовник предлага, и бях сигурен, че във времето те ще се материализират.

Също като Rolex, Apple не е първата компания, която се опитва да пренесе своята технология от джобовете към китките на хората. Легендарни марки като Breguet и Patek Philippe са представили ръчни часовници още през 1810, но тези продукти не са намерили одобрението на потребителите.

Ръчен часовник Patek Philippe от 1868 г. Снимка: Patek Philippe
Ръчен часовник Patek Philippe от 1868 г. Снимка: Patek Philippe

Вилсдорф очертава две основни насоки, в които трябва да се работи, за да може ръчният часовник да спечели широко и трайно одобрение сред масите: водоустойчивост и акумулиране на енергия. Уредът, който се носи на ръката, ще бъде изложен на природните условия в много по-голяма степен от този в джоба. Малките размери и необходимостта от свалянето на ръчния часовник от китката биха направили навиването му всеки ден още по-досадно в сравнение с джобния.RolexNewspaper2През следващите години Вилсдорф и неговият екип от дизайнери и инженери в Rolex успяват да се преборят с тези проблеми. Oyster корпусът, представен през 1926 година, прави Rolex първия водоустойчив ръчен часовник. През 1931 от компанията представят първия самонавиващ се часовник, който използва движението на ръката на ползвателя му, за да си набави необходимата енергия.

Apple Watch днес е изправен пред същите две изпитания, които Вилсдорф и Rolex успяват да преодолеят. Водоустойчивостта и животът на батерията са две от най-обсъжданите характеристики на Apple Watch. Предпазването на ключовите компоненти на устройството от влиянието на водата, без да бъде жертвано качеството, изглежда нещо, което е във възможностите на Apple.Apple-Watch-Guided-Tour-cover

Проблемът с осигуряването на по-дълъг живот на батерията изглежда по-сложен. Настоящият Apple Watch, също като ръчните часовници от 19 век, се нуждае от всекидневно зареждане. Все пак съвременните технологии напредват с изключителни темпове, а това е само първата версия на Apple Watch. Суперкондензатори от графен в комбинация с миниатюрни слънчеви батерии, топлинна, кинетична или RF-енергия – времето ще покаже какво ни очаква.

На Вилсдорф са необходими около 30 години, за да наложи масово идеята, че часовникът трябва да се носи на китката. Дали днес, когато всичко се случва по-бързо, смартфоните няма да направят своя преход от джоба към ръката за по-кракто време? Или пък модата на интелигентните часовници и гривни бързо ще премине и те ще останат в историята?

Източник: iMore, главна снимка: Wall Street Journal

Добави коментар